Място за надежда и подкрепа: енорийският център към храм „Св. Димитър”
С водосвет официално отвори врати новият специализиран кабинет към енорийския център при храм "Св. Димитър" в Панчарево. Освещаването на завършеното помещение се състоя в петата неделя след Пасха (10 май) в края на св. Литургия.
Вече е сформиран екип от отдадени на социалната дейност специалисти, които с обич и професионализъм се грижат за всяко дете и всеки възрастен, който потърси помощ при тях.
“В центъра ще бъде предоставяна подкрепа на деца и ученици с церебрална парализа, аутизъм, слухови нарушения, интелектуални нарушения и обучителни трудности. Това, което е в основата на идеята на нашия център е да направим подкрепата не само за децата, а и за семействата, достъпна и навременна“, обясни д-р Мария Валявичарска-Караиванова, преподавател в катедрата “Специална педагогика” към СУ “Св. Климент Охридски”. Тя е главният координатор и специален педагог в енорийския център.
Специалистите се съгласиха да разкажат повече за себе си и какво ги мотивира да работят към църквата.
Специален педагог
Д-р Валявичарска разказа, че опитът ѝ с деца със специални потребности стартира през 2011 г., когато е започнала работа като специален педагог в МЦ ''Деца с проблеми в развитието''. Там е имала възможност да работи с деца с множество увреждания, церебрална парализа, аутизъм. Тя допълни, че е специализирала “Педагогика за деца с нарушено зрение” в университета.
“След това животът ми даде възможност да се докосна до света на глухите деца… Това ми даде шанс да дообогатя визията си за специалната педагогика, тъй като вече можех да я погледна през призмата на всички нарушения в нашата област”, продължи д-р Мария Валявичарска.
Попитах я за мотивацията ѝ да се включи като координатор и специален педагог в Храм ''Св. Димитър''. Д-р Валявичарска сподели, че мотивацията е дошла “на първо място след милото предложение на отец Кръстин, който съвсем чистосърдечно вярва в каузата и подкрепата на децата със СОП и техните семейства”.
Според нея в България имаме съвсем осезаема липса на такъв вид подкрепа, която да се предоставя на равнище църква и християнство. “Това е проблем, тъй като според мен именно тези места трябва да предлагат безвъзмездна, безкористна и истинска подкрепа на семействата, които много често са загубили надежда”, категоричен е специалният педагог.
По отношение на подкрепата, която получава в работата си, д-р Валявичарска потвърди, че и енорията, и свещеникът, и останалите колеги я подкрепят в работата ѝ с деца със СОП.
На въпроса за връзката между екранната зависимост и специалните образователни потребности, преподавателката отговори, че няма официална диагноза “екранна зависимост”, а по-скоро е популярен медиен израз за деца с много висока употреба на екранни средства.
“Ако трябва да отговоря все пак на този въпрос – да, има връзка. Ако приемем екранната зависимост и нейните маркери за официална диагноза, да, те водят до специални образователни потребности – понижено внимание, трудности в учебния процес и социализация. И все пак бих искала да кажа, че не се наемам с официално становище върху това състояние, именно поради липсата на неговата признатост в световните диагностични критерии“, допълни специалният педагог.
Най-често срещаните проблеми: липсата на ранна интервенция и финансовото измерение
Най-често срещаните проблеми на родителите на деца със СОП не са един или два.
На първо място това е липсата на ранна интервенция.
“Минава страшно много време докато родителите осъзнаят проблема на детето си и още поне толкова, докато се намерят специалисти за да работят с него и да ръководят родителя в процеса. Това търсене се случва по един изключително примитивен начин – други майки, фейсбук групи, търсене в гугъл. След като се намери пътят за терапия, започва следващото търсене – кой е най-добрият специалист за детето ми? Тук започва една смяна на терапевти, търсене на светила в различните области, което отнема много време, финансов ресурс, а тук, в София, и време за пътуване между терапиите”, обясни Мария Валявичарска.
На второ място според нея, но не по важност е финансовото измерение на терапевтичната дейност. Цената варира много сериозно при различни специалисти. Като пример, месечната терапевтична дейност на едно дете с аутизъм е около 1500 евро.
„Смятам, че не е нужно да се дискутира колко семейства имат възможност да си позволят това“, заключи специалният педагог.
Валявичарска коментира и приобщаващото образование и неговите политики.
“Българското училище наистина постигна чудеса за тези близо 10 години в това научно поле, но резултатите все още са крайно неудовлетворяващи родителите, а много често и самите общообразователни учители.
Всичко изброено до тук е и причината да се съглася с тази дейност“, смята тя.
„Силно вярвам, а и се надявам и да успеем да докажем, че българските християнски храмове могат да правят такава благотворителност, да подкрепят родителите и децата по един строго профилиран и професионален начин, а същевременно това да няма материален характер“, допълни още ръководителят на центъра.
На въпроса как да си сътрудничат държавата и църквата в социалната грижа, Мария отговори, че към дейността на центъра е включен и адвокат медиатор, който би могъл да разкаже повече. „Може да прозвучи цинично, но аз лично намирам за помощ дори липсата на съпротива, което в наши дни е понякога напълно достатъчно“, добави тя.
Какво може да се направи, за да се увеличи подкрепата за семейства с деца с увреждания?
— Подкрепата за семействата може и е спешно да бъде увеличена, особено с подкрепа на държавата. Един от първите проблеми касае подкрепата при получаване на диагнозата. Тогава много семейства се оказват напълно сами. Имаме липса на адекватна, безплатна психологическа намеса. Много малко са семействата, които отделят средства за да подкрепят своето психично благополучие. Повечето избират да инвестират всички средства в терапии и за детето си. Това води до срив в семействата. Свидетели сме на много раздели/разводи вследствие на нерешените проблеми. Това, което е в основата на идеята на нашия център, е да направим подкрепата не само за децата, а и за семействата достъпна и навременна.
Психолог
Нашият психолог е Александра Беллото. Тя смята, че това, от което имат нужда днес хората, е приобщаване. “Намираш ли доброто в човека, ще намираш и начин да работиш заедно за него”, коментира тя.
Александра живее в Панчарево от три години, като е част от енорията при храм “Св. Димитър” от около година. Тя сподели, че не е вярвала, че е възможно да стане част от църковна общност, защото църквата не е била сериозна част от живота ѝ допреди няколко години.
“Получавам повече от подкрепа, страхотно рамо, даже бих казала получих едно страхотно приятелство от колегите си, от отеца, от хората в общността”, каза тя.
За работата си разясни, че работи с тийнейджъри и млади хора, но в момента преминава и през обучение за терапевт на семейства. “Осъзнах, че работата с деца означава работа и със семейния кръг около тези деца”, допълни още психологът.
“Моята мотивация да работя като психолог в енорийския център е осъзнаването, че общността около църквата е страхотна и приобщаваща и че хората се обръщат най-вече първо към нея. И това е нормално. Особено когато си в труден момент първо търсиш вярата, после надеждата и после осъзнаването, че трябва да свършиш една част от работата сам, преди да оставиш нещата единствено и само в ръцете на Господ. Надявам се, че аз като психолог и моите колеги можем да помогнем в частта, в която човек трябва да свърши своята работа, за да се случват нещата в живота му”, разясни Алексадра.
“В нашата енорийска общност съм намерила точно това, което според мен означава църква. Тя не е само религия, а и е вяра, истинска чиста вяра не само в Господ, но и в хората около нас”, отбеляза психологът.
Имаме нужда от приобщаване
Според Александра хората търсят психологическа помощ най-вече, за да намерят начин сами първоначално да се справят с нещата, които зависят от тях, и да разберат кои са нещата, които не зависят от тях, а зависят от Господ.
Как да си сътрудничат църквата и държавата в социалната и психологическата грижа?
— Нещото, от което в момента имаме нужда, е приобщаване. Приобщаване без изрично да се казва кой по какъв начин е различен, а по-скоро да търсим приликите, а не разликите между нас. Това е всичко, което трябва да направят държавата и църквата. Ако има желание и от двете страни да работят за хората, а не за собствените си интереси, мисля, че няма да има никакви проблеми. И, разбира се, отново приобщаване, защото съжалявам да го кажа, но в последно време виждам и от двете страни понякога посочване с пръст какво не е наред в хората, а не да се търси доброто в тях. Намираш ли доброто в човека, ще намираш и начин да работиш заедно за него.
За да се увеличи подкрепата за семейства на деца с увреждания, има нужда от повече доброволческа работа, отбеляза Александра. “Защото в последно време хората са забравили да работят за другите безкористно. Това е най-сериозният проблем в момента. Меркантализация. И просто трябва да се върнем към корените си и да си помагаме безкористно. И оттам нататък да не търсим облага, а просто да търсим това да бъдем хора”, завърши тя.
Логопед
Към енорийския център работи и млад логопед. Мария Бойчин е завършила специалност „Логопедия“ в СУ„Св. Климент Охридски“. Професионалните ѝ интереси са насочени към артикулационни, езикови и говорни нарушения при деца. Практическата ѝ дейност в центъра започва благодарение на отец Кръстин, разказа Мария Бойчин.
“За мен е истинска радост и отговорност да работя на такова благодатно място, в което грижата за детето е свързана не само с неговото развитие, но и с християнските ценности, търпението и вярата. В работата си се стремя да подхождам с внимание, подкрепа и уважение към всяко дете и семейство, съобразявайки се с техните индивидуални нужди”, споделя логопедът.
И тя изрази позицията, че ранната диагностика има ключово значение за развитието на детето, защото позволява навременно насочване към подходяща терапия и подкрепа.
“Колкото по-рано бъдат разпознати определени затруднения в комуникацията, речта или развитието, толкова по-добри са възможностите за напредък и адаптация. Важно е родителите да се информират и да се доверяват на наблюденията си. Достъпът до достатъчно информация относно възможностите за терапия, както и до подкрепяща среда, в която децата и техните семейства да се чувстват приети и пълноценно включени в обществения живот, е ключов за тяхното развитие и адаптация”, поясни Бойчин.
При желание за записване или повече информация, прилагаме контактите на всеки от специалистите.
Психолог – Александра Беллото 0899102920
Логопед – Мария Бойчин 0876190700
Специален педагог – д-р Мария Валявичарска – Караиванова 0887592273
Изготвил текст: Маргарита Генчева
