Бъдете добри и чувствителни към другите

По повод Деня на народните будители проф. Ванче Бойков изнесе кратка беседа в храм "Св. Димитър", Панчарево за живота на потомствените българи в Западните покрайнини: земите, които България губи след Ньойския договор и края на Първата световна война.

„Светостта няма националност, няма професия. За любовта, за братството, за дома няма точен адрес, защото домът е заедността, домът е там, където сме със своите близки, с тези, които обичаме. Така че нека говорим за българския дом, който може да бъде отвъд границите“, откри беседата предстоятелят на храма прот. Кръстин Апостолов. Отецът подари на проф. Бойков и частица от ризата на св. крал Стефан Милутин, чийто празник София тържествено отбеляза на 30 октомври. 


Проф. Бойков е един от онези 300 000 българи, които произхождат от Западните покрайнини. Роден е в село Долна Любата, Босилеград. Преподава в България и в Сърбия, дългогодишен журналист, който води и българската програма по Радио Ниш.

Преподавателят разказа за родния си край, в който има 42 православни храма, които са добре запазени. Сред тях е известният Погановски манастир “Св. Йоан Богослов” и Изворската църква “Св. Троица”, която изглежда по същия начин като църквата в Банско. 

Ванче Бойков сподели, че в Ниш, където живее, има компания, с които всеки месец се събират и пътуват заедно до църкви, манастири или други места.

Проф. Бойков призова слушателите си да пазят православната си вяра, езика, писмеността и културата си, както и да живеят в мир и любов помежду си. 

„Когато се запознавате с някого, запомнете три неща: Първо – не питайте за семейното положение. Второ – никога не се интересувайте от коя политическа партия е. И трето – никога не питайте за заплатата. Бъдете добри и чувствителни към другите. Ние в Ниш имаме едно българско ядро от 12-15 души. Събираме се всеки месец, помагаме си и никога не сме си казали лоша дума“, сподели той.

На въпроса какво може да направи България за българите, живеещи в Западните покрайнини и дали тя не им е длъжник, преподавателят разкри част от житейския си опит. 

“България на никого не е длъжна. България е наша. Ние как сме запазили всичко, което ни е важно? Кой на мен ми е пречил да стана професор? Работил съм в Сърбия, Хърватия, Словения, Босна, Казахстан Русия, Англия. Аз съм българин и се гордея с това. Учил съм български език в училище и никой не ми е пречил”, отвърна проф. Бойков. 

Проф. Бойков разказа и две притчи, с които да илюстрира тезите си.

След беседата последва обща трапеза, за която се бяха погрижили гостите от Сърбия, както и доброволци от енорията. Сред гостите бяха и колеги на проф. Бойков, университетски преподаватели от Ниш и София. 

Текст: Маргарита Генчева 


Previous
Previous

Покана за концерт

Next
Next

Беседа за Деня на Народните Будители