Приказкотерапия за лествицата
В Неделя на св. Йоан Лествичник (22 март) на гости на енорията при храм “Св. Димитър” беше г-жа Милена Йоцова – учител по религия в 78. СУ „Христо Смирненски“ в гр. Банкя, богослов, логопед и автор на детски книжки с православни приказки.
Милена Йоцова е дългогодишен ръководител на детски православни лагери в Кремиковския манастир “Св. Георги Победоносец”, включително на лагерни смени за деца със специални образователни потребности. Г-жа Йоцова е водещ и на детско предаване “ПравоСлавейчета” по радио “Зорана”.
Приказкотерапия за лествицата
Децата от храм “Св. Димитър” участваха в приказкотерапия за добродетелите, които образуват своеобразна лествица (стълба) към Божието царство. Всяко детенце трябваше да каже кое му е любимото цвете и на кое стъпало на стълбата на добродетелите расте то. Децата бяха единодушни, че техните цветя ще растат на любовта и щастието, защото желаят да носят обич и щастие на всички около себе си.
Милена Йоцова разказа за стаята по религия в своето училище, която се отличава с прекрасни стенописи. На един от тях са изрисувани две стълби.
Едната е дървена и води към Бога. На всяко стъпало е поставена по една добродетел: “Любов, надежда, кротост, вяра, щедрост, терпение”. Другата стълба е мраморна и широка и представя лошите постъпки: “Лицемерие, безверие, своеволие, гордост, леност, завист, ропот, алчност, жестокост, омраза…”. Тя води към бездната.
На всяко от децата беше раздадена по една илюстрация за оцветяване с двете стълби.
Любовта е най-важното
По дървената стълбица всяко стъпало е свързано със следващото. “На първото стъпало, е любовта или милосърдието. Не можете да се качите на второто стъпало, ако в сърцето си нямате любов. Любов не само към приятелите и към близките, а любов и към враговете. Защото това е най-важното. Бог ни е направил подобни на него, за да можем да се научим да обичаме и враговете си. Ние хората малко не успяваме в любовта към враговете, но Той пък ни подкрепя и ни дава сили”.
От друга страна, по мраморната стълба лесно можеш да слезеш.
“Защото ако мразим някого, ние без проблем ще бръкнем в чантата му и ще си извадим химикалката, която ни е харесала, а пък ние я нямаме. Но ако обичаме някого, дали ще си позволим да го нараним по този начин? Не!”
Макар, че дървената стълба е страшна и опасна, изкачващите се по нея си помагат взаимно.
“Тук на нашата стълба в кабинета по религия е ангелът-пазител, който помага на детето да върви по стръмната стълбичка нагоре.
Но пък на тази стълбица, която изкуственият интелект ми нарисува, като му показах нашата стълба да ми направи нещо по-различно, вижте колко интересно го е направил. Ние винаги имаме не само ангела-пазител. Ние имаме нашите родители, ние имаме нашите приятели, които ако са се качили стъпало нагоре, могат да ни подадат ръка и да ни издърпат”, допълни учителката по религия.
Предстои: Библио- и агиодрама
Милена Йоцова въведе слушателите и в темата за библиодрамата и агиодрамата. “Интересна е и агиодрамата, която вече сигурно около 10 години уча в Русия. Библиодрама или агиодрама идва от думичката библия и агиос – Библията и житията на светците и да се съпреживеят. Всъщност, когато на лагерите сме правили библиодрама, имаше и добри, и лоши страни, незнайно защо, може би за наше израстване пак е било, но аз и до ден днешен съм абсолютно убедена, че по този начин много по-добре запомнят децата и възрастните, защото влизаме в обувките на героите. Нищо не променяме в Свещеното писание, не променяме нищо и в житията на светците. Просто се опитваме чрез различни герои да ги съпреживеем тези събития”.
Пред енорията тя представи двете си нови книжки “Несравнимата перла” и “От песен до перо”.
Как се роди идеята за книжките?
Милена Йоцова сподели, че преди пет-шест години с нейна приятелка и колежка Димитрина Стоянова, която е зограф, са отишли в Хаджидимовския манастир. “Отец Теофил ми разказа за чудото на иконата на св. Георги. Докато той ми разказваше, аз вече виждах книгата. Точно тогава учех за арт-терапиите и беше семестърът за приказкотерапии. Много интересно е, че вече знаех, че тази книга я има там някъде в моя мозък. Помолих Дядо Серафим да благослови да започне да пиша тази книжка”, продължи историята си г-жа Йоцова.
Поради липса и желание на художници да илюстрират детските книжки, двете са започнали да използват изкуствения интелект за помощ при илюстрациите, което им се получило успешно.
В края на беседата всяко от семействата с деца получи като подарък новите книжки на Милена Йоцова – “Несравнимата перла” и “От песен до перо” с ръчно написано пожелание от авторката.
Изготвил: Маргарита Генчева
