Причастие
Евхаристията е Тайнство, основано веднъж и завинаги от нашия Господ Иисус Христос на Тайната вечеря. Ние не просто повтаряме думи и действия, случили се преди 2000 години, но влизаме в реално, макар и тайнствено (невъзможно да бъде рационално проумято докрай), общение с Бога. Човешката личност става причастна на Личността на Бога в Лицето на Господ Иисус Христос. Причастявайки се, ние ставаме “органи” в едното Тяло на Църквата, Чиято Глава е Иисус Христос .
Кръстът е дървото на живота, а Разпънатият на него Христос е Плодът на това дърво. Както Ева подаде плода на дървото за познаване на добро и зло на Адам и така те прекъснаха непосредственото си общение с Бога и излязоха от Рая, така и Св. Богородица като нова Ева ни подава Плода на собствената си утроба - Господ Иисус Христос. Ядейки и пиейки Неговата Плът и Кръв във вид на хляб и вино, ние възстановяваме непосредственото си общуване с Бога и се връщаме обратно в Рая.
Приемайки Плътта и Кръвта Христови във вид на хляб и вино, вместо Адамовата кръв в нашите вени затича Христовата. Всички в храма се причастяват от Единия хляб и от Една Чаша, защото Христос е Един. Ние не просто взимаме част от Христовото Тяло и Кръв във вид на хляб и вино, но приемаме целия Христос в мярата, в която сме способни. Макар и едно огледало, счупено на много парченца, привидно да е разделено, то целият Христов образ се отразява във всяко едно от парченцата. Св. Причастие е небесна храна - “залог за бъдещия живот и царство”, “запас по пътя към вечния живот”.
За кого?
Всеки кръстен православен християнин, който по силата на свободната си воля е способен да изповяда вярата в Светата Троица и в Единия Бог, приел човешка природа и воля в Лицето на Господ Иисус Христос. За ония, които поради възраст, болест или каквато и да е немощ, са неспособни сами да достигнат до св. Чаша и с ума си да проникнат в Тайните на вярата, отговорност носят техните приемници, родители и кръстници. Както те водят подопечните им в различни учреждения (болници, ясли, детски градини, училища, рехабилитационни центрове) и ги поверяват в грижата на специалистите, така и те биват водени от тях в храма, за да бъдат поверени в грижата на Бога. Както те имат грижа за тяхната телесна прехрана и облекло, така се прижат за духовното им облекло и духовната храна (Евхаристията). .
Кога и къде?
Евхаристията е Тайнство на Църквата, което се извършва по време на св. Литургия (общо дело). Св. Литургия се извършва от всички кръстени православни християни - “Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина” (1Петр. 2:9). Св. Литургия се отслужва във всички действащи православни храмове, а при нужда върху антиминс всеки неделен ден и на празник, а в по-големите храмове всеки ден.
Св. Литургия се първенствува от епископа и от неговите помощници (презвитерите, свещениците). Дяконът е помощник на епископа и свещеника, но той не може да първенствува Св. Литургия. Св. Литургия не може да бъде отслужена от един човек (било то епископ или свещеник). Епископът, свещеникът и дяконът отправят своя молитвен призив (прошение), а Божият народ отговаря на него с думите “Господи помилуй”, “Тебе Господи”, “Алилулия” и т.н. Епископът (и/или свещеникът) отправят молитвите си от името на целия Божи народ, но Божият народ запечатва тези молитви със своето “Амин!” (“Истина е! Така да бъде!”). Епископът (и/или свещеникът) държи Чашата, от която пръв се е причастил, но той е призван да преподаде това Причастие на Божия народ. Всеки причастил се (без значение дали е мъж или жена, дали е невръстно дете или дементен старец, високообразован или простоват, физически или психически здрав или болен) е дефакто отслужил Св. Литургия, а не просто присъствал на нея.
За ония кръстени, които е невъзможно физически да присъстват в храма по време на Св. Литургия, епископът (и/или свещеникът) поменават имената по време на Св. Проскомидия, като с копието отронват трохички от Агнеца върху дискоса . По-късно непосредствено преди Св. Причастие тези частици (трохички) биват изсипани от дискоса в Св. Потир, пълен с Христовата кръв, във вид на вино, примесено с вода (с думите “По молитвите на Твоите светии измий, Господи, с Твоята честна кръв греховете на тези, които бяха поменати тук” - из текста на Св. Литургия). Болни, немощни, затворени и пленени могат да бъдат причастявани (със запасни Дарове) по домовете си, в болничните заведения или на местата, на които се намират, ако за тях е невъзможно или опасно да стигнат до храма.