
Изповед и покаяние
Покаянието, което завършва с изповед, е едно от Тайнствата на Църквата. Покаянието е наречено от някои отци „второ кръщение“, защото чрез него се завръщаме в Църквата, от която сме отпаднали чрез греховете си – като повторение и актуализиране на кръщелния обет “отричам се от сатаната, съчетавам се с Христа”. В покаянието каещият се гласно изказва своите лични грехове, като веднъж решил се да пристъпи, той не трябва да премълчава нищо от срам или страх. Покаянието се случва дълбоко в сърцето на човека, а свещеникът е само свидетел. Изповедта се явява печат и завършек на покаянието. Добре е, човек да се изповядва винаги при нужда, когато усети изкушение и когато е паднал в него, без да се съобразява с деня от седмицата, дали е постен или се пада в определен период. Въпреки това особено ползотворен е периодът на Великия пост и останалите постни дни, в които човек да отдели време насаме със себе си, за да подготви изповедта си. Изповедта е установена от Самия Христос (посочка към “Комуто простите греховете, ще се простят…”).
За кого?
За всички кръстени християни.
Кога и къде?
Изповедта се случва най-често в някой усамотен ъгъл на храма, а при нужда може и в дома на каещия се (при болест, немощ), болнични заведения, затвори и т.н. Тайната на изповедта е абсолютна и свещеникът или епископът, който е приел изповедта, няма право да сподели чутото с никого при никакви обстоятелства.
Какво е нужно?
При първа изповед е нужен предварителен разговор със свещеника.
Да се запозная с Десетте Божи заповеди и Блаженствата.
Ако каещият се реши, той може предварително да си помогне като помисли и си запише това, което иска да изповяда.