Погребение

Съгласно учението на Християнската църква, земният живот е странстване и път към небесното отечество, смъртта е заспиване, след което починалите ще възкръснат за нов живот, а денят на смъртта е ден на ново раждане в Божието царство за блажен и вечен живот. Тялото на човека е "телесна хижа", храм на Св.Дух и съсъд на безсмъртната му душа. След смъртта то се връща в земята, от която е взето, подобно на зърното, паднало в земята, "защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие" (1 Кор.15:53) и при Второто идване на Господ Иисус Христос ще възкръсне за вечен живот. Това разбиране за смъртта и вярата във Възкресението и вечния живот залегнали в основата на обичаите, с които християните от първите християнски векове погребвали своите починали братя и сестри и извършвали всичко свързано с тях.

Погребалните обреди водят началото си от самата зора на човешката история. Сред много народи и религии оставането на непогребан покойник било считано за безчестие. В основата на християнското погребение лежи не само почитта към осветения приживе чрез тайнствата и определено за Възкресение тяло, но и стремежът чрез молитва и ходатайство да се облекчи задгробната съдба на душата на починалия.