Тайнство Кръщение и Миропомазание
В чина на Кръщението се случват две от Тайнствата на Църквата: ритуалното умиване в Кръщението и изпълването с благодатта на Светия Дух в Миропомазанието. “Умиваме се”, за да станем “храм” на Св. Дух. Всеки кръстен и миропомазан получава царствено и свещеническо достойнство, става „цар и свещеник“. Христос основава Тайната вечеря (Литургията) и повелява на апостолите да я извършват на свой ред (Мат. 26: 17-30, Марк 14: 12-26, Лука 22: 7-38). Преди да се възнесе, Христос основава Кръщението, обръщайки се към апостолите с думите: “Идете научете всички народи…”. На свой ред апостолите избират измежду кръстените за техни помощници и наследници презвитери и епископи. Всеки кръстен, без значение от неговия пол и възраст, е съизвършител и съмолитвеник в Литургията (Литургия от гръцки “общо дело”), оглавена от Христос. Днес епископите, като продължители на апостолското служение, заедно с техните помощници свещениците и дяконите са начело, а молещите се (и присъстващите невръстни кръстени) не са пасивни зрители, а същински извършители на това общо дело.
Кръщението се явява ново раждане за човека, в което старата грехопаднала природа умира и се ражда новият човек – Христовият човек (“Вие, които се кръстихте в Христа, в Неговата кръстна смърт се кръстихте, та да имате дял и във възкресението Му” - ? целият цитат от Апостола като падащо меню?). Миропомазанието се извършва веднага след Кръщението. Мирото, с което се помазват челото, очите, устата, ушите, горната част на тялото, ръцете и нозете (освещавайки всички сетива на новопокръстения), се вари от епископите на православната църква. Тъй като те не могат лично да се докоснат до главата на всеки новопокръстен, раздават това Миро на техните помощници - свещениците. Апостолите получават в пълнота дара на Св. Дух на празника Петдесетница. Той слиза над тях във вид на огнени езици. Докосвайки се до кръщаваните, те предават този свят Дух и подобно на пламък, който се предава от свещ на свещ, тази “апостолска приемственост” не прекъсва, този невеществен пламък не угасва и днес. Благодатта на Св. Дух се излива върху човека и освещава всичките му членове. Така мирипомазваният получава даровете на Светия Дух и обещава да ги използва в живота си за слава Божия.
За кого?
Св. Кръщение може да се извършва през цялата година в храм, параклис или във водоеми, а при крайна нужда в болнични заведения и в домове. По правило Кръщението се извършва от епископ или свещеник, но при непосредствена смъртна опасност за желаещия да се кръсти, то може да бъде извършено от всеки кръстен православен християнин - така нареченото “аварийно” кръщение. Ако новокръстеният оцелее, чинът на кръщението се довършва в храма от епископ или свещеник.
Кога и къде?
Да се кръсти може всеки, който вярва в Единия Бог в Троица Отец, Син и Свети Дух и изповядва Иисус Христос като Син Божий. Невръстни деца се кръщават по вярата на техните родители и кръстници. Свободният избор на детето не е ограбен. След като порасне, то може да се откаже от обетите, дадени от кръстника и родителите - “отричам се от сатаната, съчетавам се с Христа”, или да премине към друга религия или вяра, но невръстното дете не може само да се грижи нито духовно, нито физически за себе си. Тази отговорност е на родителите. Те избират помощници в грижата и възпитанието на детето, сред които учители, лекари, свещеници, кръстник, но на първо място в Кръщението - Бог, Когото призовават да стане небесен Родител на рожбата им.
Какво е нужно?
Желаещият да се кръсти, родителите ( и кръстникът ако кръщаваният е дете) да потърсят предварителен разговор със свещеника.
Акт за раждане на детето;
Православно кръщелно свидетелство на кръстника.
Кутийка за поставяне на кичур коса (може и с надпис “Кръщение на(…) и дата(...)”).
Голяма хавлия, с която кръщаващият се да се подсуши (при студени дни и дълги коси може и сешоар).
Бели дрехи, с които кръщаваният да бъде облечен след излизането му от купела.
Кръщаващият се (или ако е невръстен - неговият кръстник) да се запознае със Символа на вярата.