Елеосвещение

Тайнството елеосвещение е предназначено за болните. В него болният се помазва с елей и получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесните недъзи. То трябва да 179 се извършва от 7 свещеника, но в крайна нужда може да го извърши и един. За това тайнство говори св. ап. Иаков: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако е грехове сторил, ще му се простят“ (Иак. 5:14 – 15).

Видимата страна на тайнството, се състои в помазване болния с осветен елей при произнасяне полагаемите се молитви. Помазването става 7 пъти. Четат се при това тайнство 7 откъслека от Апостола и 7 от Евангелието. Невидимо над вярващия болен действува Божията благодат, която изцерява болестта, дава прошка на греховете и успокоение на съвестта. На Велики четвъртък това тайнство се извършва в храма за всички християни, които се нуждаят от Божия помощ за своите телесни и душевни недъзи.

От практика се знае, че това тайнство помага според вярата на болния. Някои след извършване на елеосвещението получават временно облекчение и благодатна подкрепа да носят с търпение и благодарност болестта си, която при безропотно понасяне и при покайно настроение е спасителна за душата. Други пък след елеосвещението получават бързо оздравяване. Ето един достоверен случай:

Един свещеник разказва за някой си благочестив сляп 80-годишен старец, че се отличавал с дълбока вяра в Бога, че пръв идвал в Божия храм на служба и че се препитавал от подаянието на добри хора. Веднъж той силно заболял, започнал да се готви за смърт, изповядал се, причастил се и поискал да се извърши над него св. тайнство елеосвещение. През време на маслосвета той се молил със сълзи на очи и с велика вяра в Божията милост. Неочаквано за него Бог го въздигнал полека-лека от болничния одър, тъй че след известно време той бил вече на крака. Свещеникът взел пак да го среща пред Божия дом.

Един ден след св. литургия старикът отишел в жилището на свещеника. На лицето му била изписана някаква голяма радост. Сам той не бил вече оня прегърбен старец, който едва се движел с помощта на своята тояжка. Сега той пристъпвал бодро и без бастун.

— Отче, – казал той – аз получих велика радост от Господа!

— Каква именно? Кажи, дядо! – рекъл свещеникът.

— Аз виждам с едното си око, което ми се беше затворило преди двадесет години, и виждам ясно – виждам вас и вашата презвитера и всичко в света. Ето и без тояжка дойдох при вас, а преди това не можех без нея да сторя ни крачка.

— Слава Господу Богу! – казал свещеникът. – Но кажи ми, дядо, отдавна ли си се удостоил да получиш такава милост от Господа?

— Да, от оня ден, когато вие, отче, извършихте, над мене светото тайнство маслосвет. През време на тайнството като че някаква голяма светлина блесна през очите ми. От това око (тук той показал прогледналото свое око) потече сълза. Щом сълзата капна, аз започнах да виждам. Досега криех, но отсега ще възвестявам великото Божие благодеяние.

С тайнството елеосвещение ние завършваме десетия член от Символа на вярата. Той ни разкрива, както видяхме, духовното богатство на тайнствата. Св. Православна църква има в тайнствата цяла неизчерпаема съкровищница от Божия благодат, предназначена за духовния живот на човека. От нас се иска да вярваме и да желаем да се ползуваме от тия духовни богатства. Ако ние се подкрепяме чрез приемане на св. тайнства с Божията благодат, никакъв враг на душата ни не би могъл да ни попречи да живеем на земята по християнски и да достигнем след смъртта си жадуваното спасение в царството небесно.