Думата "акатист" е гръцка и в най-общ смисъл означава песнопение, при изпълнението на което всички трябва да стоят прави. Акатистът или неседалната песен е близка по форма до древния кондак. Състои се от основен кондак (кукулий), припев и 24 строфи, дванадесет от които икоси и дванадесет - кондаци. Икосите завършват с припева на основния кондак, а кондаците - с "алилуйя". Кондаците и икосите са обединени от еднаква ритмична структура.

Първият акатист бил написан по повод отблъскването на нашествието на персите през 626 г. при император Ираклий (+641). За автор на този акатист е сочен Константинополският патриарх Сергий І (+638), св.Роман Сладкопевец или Григорий Писидийски, който бил библиотекар при храма "Св.София" в Константинопол. Изграден е в азбучен акростих, който започва с първия икос. На старобългарски език е преведен в края на ІХ век като част от Постния триод.

Акатистите са сред най-красивите и съдържателни песнопения във византийската богослужебна традиция. В текстовете им изобилстват поетични епитети и сравнения.

Акатистът на св.Богородица става част от богослужението около VІІІ век. Разделен е на четири части, всяка от които се чете на повечерието в първите четири петъчни дни на св.Четиридесятница. В петък на петата седмица се чете целият акатист. Съдържанието на първите седем кондака е историческо, а на останалите - догматическо. Някои от икосите имат повествователен характер.

Близък по съдържание, поетични достойнства и форма до акатиста на патриарх Сергий е "Акатист на пресладкия Иисус". За първи път се среща в писмени паметници от ХІІІ век. Бил преведен на старобългарски през ХІV век. Авторът му е неизвестен макар, че някои свързат написването му с името на монах Теоктист (ІХ в.) от Студийския манастир. По-вероятно е произходът му да е свързан със зараждащата се светогорска традиция.

Краят на VІІІ и началото на ІХ век са свързани с безразборно писане на акатисти. Те намерили място в различни молитвослови, каноници и акатистници, което довело до отстъпление от структурата и съдържанието на класическия акатист. За това допринесла извънбогослужебната употреба на акатистите.

Известен брой източни по произход акатисти сравнително рано били преведени на латински език и оказали силно влияние върху развитието на химнографията на Западната църква.

Акатистите, посветени на Господ Иисус Христос, св.Богородица, св.Николай Мирликийски и др., са поместени в самостоятелна богослужебна книга, наречена Акатистник.